Баба Марта е! Белият конец в мартеницата е за дълъг живот, а червеният - за здраве и сила. Днес отбелязваме Баба Марта, един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически. На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял ОЩЕ ПО ТЕМАТА Дървета мартеници по цял свят 18| 30858 27.02.2011 В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и обичая на 1 март да се закичват с мартеница - както я наричаме у нас, а в Румъния - марцишор. Румънската Баба Марта - Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък. На север от Дунава марцишор - умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта. Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета. Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва. Не забравяйте да поздравите за празника своите приятели и близки с картичка от Vcards.bg! Първомартенското предизвикателство към българите по света е международният проект "Мартеница" Цели да превърне уникалната древна българска традиция на мартениците в световна емблема на българското, да създаде положителен образ на България и българските общности. Популяризирането на празника ще става чрез украсяване на по едно дърво-мартеница във всеки град на планетата. Днес от 10 ч. в градинката пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" кръшно първомартенско хоро ще се отбележи включването на София в международния проект. За първи път идеята да се украсяват дървета като мартеници хрумва на старозагорския художник Мариян Миланов. През 1992 г. той започва от родния си град, като постепенно неговите червено-бели дървета се разпространяват и превземат площади в София, Бургас, Пловдив и Варна. Докато японците честват идването на пролетта с пикник под разцъфнали вишневи дървета, в България и Румъния това става чрез размяна на малък амулет, наричан мартеница. На 1 март всички си разменят мартеници в знак на приятелство. В България окичват с мартеници даже домашните любимци. Бизнесът с мартеници тук генерира оборот до 15 млн. евро годишно, а мартеници за България и Румъния произвеждат дори фабрики в Китай. Традицията преди 1900 г. е била простичка, като мартениците са се правели от подръчни материали. След това обаче мартеницата става все по-артистична, превръщайки се в произведение на изкуството.