Непознатите думи
в българската
литературна класика
речник

3
Поколения българи са израсли с „Под игото“, „Немилинедраги“,
„Българи от старо време“ и „Чичовци“. Но за сегашните
ученици и техните родители доста думи в тях вече се нуждаят от
превод. Езикът на 21. век все повече губи връзка с остарелите,
диалектните и чуждите думи в българската литературна класика.
Но ако не можем да разберем стотици думи и изрази от
произведенията на големите българските писатели, трудно ще
усетим духа на епохата или мислите и чувствата, които вълнуват
техните герои. Разбира се, има обемисти академични речници, в
които са събрани такива думи. Но те рядко са ни подръка, когато
децата попитат вкъщи или в час какво значи „пупал“, защо
хъшовете на Вазов играят на книги и какъв е тоя „пексимет“,
който ядат въстаниците в „Под игото“.
Затова събрахме и обяснихме остарелите, диалектните и
чуждите думи от нашата литературна класика в този кратък
речник. Те са над 1000 и са извадени от всички творби, включени
в програмите по българска литература от 6. до 11. клас. За да
откривате по-лесно непознатите думи, сме ги подредили по
азбучен ред за всяко отделно произведение. Постарали сме се да
посочим и произхода на всяка дума, но това се отнася главно за
корена. Повечето чужди думи са променени според фонетичните
закони на българския език, а в разговорната употреба някои са
получили и допълнително значение.
Надяваме се, че тази малка книжка ще улесни ученици,
учители и родители при четенето и изучаването на класическите
произведения на българската литература. А ако все пак откриете
още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
и Захари Стоянов също не са знаели думи като айфон, лаптоп,
имейл или хаус парти.
Непознатите думи в българската литературна класика
Речник
Редактор съставител Марин Гинев
Художник редактор Вихра Стоева-Янчева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание I.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2
www.prosveta.bg
4 5
Използвани съкращения
арх. – архитектурно остар. – остаряло
араб. – арабски пол. – полски
библ. – библейско прен. – преносно
бълг. – български разг. – разговорно
гр. – гръцки рум. – румънски
диал. – диалектно рус. – руски
ист. – историческо стбълг. – старобългарски
ит. – италиански тур. – турски
лат. – латински укр. – украински
митол. – митологично фр. – френски
нем. – немски хърв. – хърватски
непр. – неправилно църк. – църковно
Иван Вазов
Под игото
vae victims (лат.) горко на жертвите
аа (ага, непр., тур.) уважително обръщение
ааза (тур.) избран член на някакво събрание
или съвет
абрютирам (фр.) оглупявам, затъпявам
авджии (тур.) ловци
азлък (тур.) част от оръжието, където е барутът
алафранга (тур.) по френски
алма (диал.) вид украса на женска дреха
анджак (тур.) тъкмо
аратлик (тур.) побратим, другар
6 7
аршин (тур.) мярка за дължина ок. 68 см (шивашки
аршин) или ок. 79 см (зидар­ски
аршин)
аслан (тур.) лъв
аферим (тур.) възклицание, изразяващо възхище-
ние
афион (тур.) сок от мак, опиум
афоресник (гр.) който е прокълнат от свещеник в
църква, разг. проклетник
багреница (ист.) червен плащ
базиргяни (от
базиргян, остар.)
търговец, занаятчия
бара (разг.) извор, поток
барачест (диал.) рошав, с дълга и къдрава коса
баре (барем, разг.,
тур.)
поне
белладона (лат.) силно отровен храст, лудо биле
бербантин (тур.) негодник
биргьотлия (тур.) потури с малко, късо дъно
ближна (диал.) близка
бостан (тур.) място, където се отглеждат дини и
пъпеши
ботфорти (фр.) вид ботуши
бочни (диал.) странични
бошлаф (тур.) празни приказки
бранище (остар.) гора
букаи (тур.) окови, вериги
ваджийска (остар.) проклета, неприятна
варакладосани (от
варак, злато, тур.)
позлатени
варънджа (тур.) даже, дори
векил (тур.) надзорник
вета (вехта, остар.) стара
вишове (остар.) вишни
вкратце (остар.) накратко
возелница
(возилница, остар.)
голяма бъчва
вонта (диал.) развратница
вранянско (остар.) от град Враня, прочут в миналото
с производството на въжета. Влачи
вранянскo: носи въжето, търси си
гибелта
вратня (диал.) врата
врачка (диал.) врата
вретище (остар.) голяма торба, чувал
вулия (вулгия, гр.) кожена торба
въжди ме (мене ме
въжди, диал.)
безпокои ме, не ми дава мира
въз (остар.) върху
гечмиш ола (тур.) пожелание след оздравяване или
след прекарано премеждие
гивиндийка (от
гювендия, тур.)
лека жена
гуне (гуна, гр.) кожух
гургувичета (диал.) гургуличета
гъзер (диал.) дъно на нещо
гърбач (диал.) камшик
гюбре (тур.) животинска тор
давранма (тур.) стой, не мърдай
давчене (диал.) свада, караница
даживейлерден
(бълг.-тур.)
човек, който вика „да живее!“
8 9
дека (диал.) къде
джамадан (тур.) куфар
джамлия (тур.) със стъклени прозорци
джанъм (тур.) душо моя, като обръщение към ня-
кого
джелат (тур.) палач, жесток човек
дженабет (тур.) проклет, своенравен човек
дивит (тур.) метална кутийка за пера с мастилница
на края
до юс от названието на двете старобългарски
букви в края на азбуката,
прен. до края
договеди се (диал.) досети се
домазлък (дамазлък,
тур.)
за приплод
дохак (араб.-тур.) справям се с някого или нещо; вкарвам
в ред; давам заслуженото
драм (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2
грама
евантайл (фр.) ветрило
ектения (гр.) вид молитва в християнското бого-
служение
ентерия (антерия,
остар.)
широка горна дреха с ръкави, подобна
на халат
епитроп (гр.) църковен настоятел
еполети (фр.) отличителни знаци за ранг върху
военните униформи
ефенди (тур.) уважително обръщение, господин
желудък (остар.) стомах
завсегда (остар.) завинаги
завчас (разг.) веднага
зайде (остар.) залезе
зайдяло (остар.) залязло
запинания (диал.) запъвания
запретено (рус.) забранено
заптие (тур.) турски стражар
заскори (диал.) забърза
зияфет (тур.) гощавка, веселба
зодчество (рус.) архитектура
зорбаджилък (гр.) насилие
зъмина кост (диал.) змийска кост
зъмя (диал.) змия
зъркали (зъркели,
диал.)
очи
изгълча (диал.) скара се, викна
измахнат (диал.) слаб, изпит (за човек)
импресионизирали
(фр.)
впечатлили
йолу (тур.) път, пътека
кадро (фр.) снимка, картина
казмир (фр.) фин вълнен плат
калеко (гр.) вуйчо
калесвам (гр.) каня
калп миллет (тур.) лицемерен народ
калъчка (от калъч,
тур.)
сабя
камбурест (диал.) прегърбен
капасъз (тур.) нехранимайко, разбойник
капзамал (тур.) бирник
кара севда (тур.) отчаяна любов
карар (тур.) с мярка
карбовна (остар.) стара сребърна монета
касабалии (тур.) хора от малък град, граждани
10 11
катана (диал.) едър кон
катанец (остар.) катинар
катастима (гр.) магазин, тук сметка
каяфет (тур.) вид, състояние (на човек)
кебенце (от кебе, тур.) дебела вълнена дреха, аба
кепенци (остар.) капаци (на прозорци)
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про-
клетник
кехая (тур.) пръв овчар; надзорник на стопан-
ство
кешиш (тур.) калугер, монах
кислоти (рус.) киселини
кисца (диал.) развалена жена
колчем (остар.) винаги, когато
комка (църк.) причастие
комшулук (тур.) вратичка в оградата между съседни
къщи
конверт (рус.) плик
косер (остар.) овощарски нож, с който се обрязват
лози и плодни дръвчета
которник (остар.) затвор, тъмница
крамола (остар.) свада, караница
крамолическа
(остар.)
свадлива
круп топ, по името на немската фирма
„Круп“, производител на оръдия
кузум (къзъм, тур.) момичето ми
кумаш (тур.) скъп плат
кундури (тур.) обувки
куностас (диал.) иконостас
кър (тур.) поле, ниви извън селището
кърмъз (араб.-тур.) червена боя, кармин
къшла (тур.) зимна кошара
кьосе (тур.) безбрад; тук човек с бръснати страни
и мустаци
кяфир (араб.-тур.) неверник (за християнин)
лахъм (лахън, тур.) яма, изкоп
лепа (диал.) хубава
литургияш (гр.) свещеник, който служи литургия
ложемен (ложемент,
фр.)
окоп за стрелба лежешком или от
коляно
локмаруху (тур.) лекарство за стомах, смес от спирт
и етер
люлеки (диал.) люляци
магерница (гр.) кухня в манастир
маждрак (остар.) копие
макам (араб.) проточена ориенталска музика
макрокефал (гр.) който е с голяма глава
мартиризиран (гр.) мъченически
мартиролог (гр.) списък на мъченици
масал (тур.) забавен разказ, приказка, пословица
маскал (мускал, тур.) мярка за тежина, равна на един
драм и половина; малко шишенце
за един драм и половина розово
масло
маскара (тур.) човек за смях, тук като насмешка
матруша (остар.) смачквам, размазвам нещо
меджидие (меджидия,
тур.)
старатурскамонета,сребърнатаена
стойност 20 – 25 гроша, златната –
100 – 120 гроша
мемлекет (тур.) местност, край, страна
12 13
мене, фекел, уфарсин
(мене, текел, фарес,
библ.)
крилата фраза от книгата на пророк
Даниил от Стария завет. Думите
били изписани от тайнствена ръка
на стената по време на пира на Балтазар.
С тези думи според пророк
Даниил Божията ръка подсказала
на последния вавилонски владетел
края на царството му.
мердевен (тyp.) подвижна стълба, прен. в неудобно
положение
метан (тур.) поклон
метох (гр.) малък манастир, разположен в населено
място, който е клон от друг
манастир или жилище за монаси
мечет (тур.) джамия
минц (нем.) австрийска златна монета
мишечна (остар.) мускулна
молепсвам (гр.) заразявам
мстителен (остар.) отмъстителен
мухтар (тур.) селски старейшина българин преди
Освобож­дението
мюжде (тур.) награда за най-напред съобщена
вест
навляк (диал.) навалица
навуща (остар.) плат, който се навива около краката
вместо чорапи
надире (диал.) назад
найдоха се (остар.) намериха се, озоваха се
наклопва (диал.) наклеветява
нартика (гр.) преддверие на храм
настоятел човек, избран да се грижи и да отговаря
(за църква или за училище)
натруфени (диал.) нагиздени, наконтени
наустница (остар.) църковна книга, часослов
нафиле (тур.) напразно
нахалост (остар.) напразно
начнат (наченат,
остар.)
започнат
нашла (диал.) намерила
нежели (остар.) камо ли
неначето (остар.) незасегнато
несносен (остар.) тежък, непоносим
нехра (диал.) мързелива жена или мома
нишан (тур.) мишена, цел
ну, що (рус.) е, какво
обезателни (остар.) задължителни
обнимаше (рус.) прегръщаше
обязаности (остар.) задължения
ожидателно (остар.) изчаквателно, с очакване
озираше (диал.) озърташе
омбрела (ит.) чадър
онбашия (тур.) началник на десет войници, десетник;
полицейски началник в малък
град
опушнат (диал.) застрелян
отверженик отхвърлен
ответ (рус.) отговор
отвратки (остар.) обредно посещение на младоженците
у родите­лите на булката наскоро
след сватбата
отлични (остар.) почетни, уважавани (посетители)
ощур (диал.) нрав, тук в смисъл на род, потекло
14 15
пайвант (тур.) въже за спъване на предните крака
на кон
палабуюклия (тур.) човек с гъсти извити мустаци
пандурин (рум.) пазач
папуци (остар.) вид меки кожени обувки с тънък
гьон, подобни на чехли
пармаклъци (от
пармаклък, тур.)
решетка, ниска ограда, парапет
парясано (диал.) изоставено
патасвам (диал.) мирясвам
патетическо място прочувствено място
патрахил (епитрахил,
гр.)
широка и дълга лента, която свещеникът
надява на врата си по време
на служба
пезевенк (тур.) сводник, обидно обръщение
пексимет (тyp.) сухар
пенджер (тур.) прозорец
пища (остар.) храна
пиято (ит.) поднос
повечерка (остар.) молитва след вечеря
повращулки (диал.) връщане назад при хоро
подвезка (остар.) превръзка
Подумогушой една от централните улици в Буку-
рещ
позор (диал.) зрелище
полка (диал.) пола
попроси (остар.) помоли
Портата Високата порта, висшият държавен
орган на Османската империя
потон (диал.) таван
потънко (диал.) подробно
предумница (остар.) сватовница
приглашение (рус.) покана
притворно (остар.) престорено
причастници (остар.) които се причестяват (в църква)
просба (остар.) молба
протестанец
(протестант, диал.)
който изповядва протестантство,
разновидност на християнството.
Преди 1878 г. православните българи
използват думата и като обидна.
протогер (гр.) глашатай
пруст (остар.) открита част от къща пред стаите;
коридор
псалт (гр.) певец в църква
псалтикия (гр.) наименование на църковното пеене
в православието
пусулка (от пусула,
тур.)
кратко писъмце, записка
пушки се хвърляли
(диал.)
пушки гърмели
разрънчено (диал.) раздразнено
разтуха (остар.) развлечение, отдих
ревнител (остар.) радетел, ревностен деец
револвер-лефуше револвер, създаден от френския
оръжейник Казимир Лефуше
рубета (рубиета, тур.) малки жълтици
сайбийка (тур.) стопанка, домакиня
салтамарка (тур.) къса горна дреха, обикновено подплате­на
с кожи
салхана (тур.) кланица
сапожник (рус.) обущар
сахат (тур.) час
16 17
севлевия (от севлев,
остар.)
кипарисов
седжеде (тур.) килимче
сеймени (тур.) турски стражари
селач (диал.) селянин
серафим (иврит) ангел
силях (тур.) кожен пояс с прегради за пищови и
ножове
симпатическо
(симпатично) мастило
невидимо мастило, след изсъхване
написаното изчезва, а при нагряване
се появява
сколуфи (тур.) кичури коса покрай ушите
скудни (остар.) оскъдни
сношения (остар.) отношения
соба (тур.) пещ за отопление в стаята или самата
стая с такава пещ
сомун (тур.) хляб
сомун душманларъ
(тур.)
унищожители на хляба
софра (тур.) трапеза
софта (тур.) мюсюлмански религиозен пропо-
ведник
спермацетови свещи направени от спермацет (подобно
на восък вещество, което се добива
от кашалота)
спицерин (гр.) аптекар
сплетница (остар.) интригантка, клюкарка
спряпа се (диал.) спъва се
стидлив (рус.) срамежлив
стрешина (диал.) стряха
стълп (остар.) стълб, кол
съпикаса (съпикяса,
остар.)
съгледа, видя
съпрежени (остар.) придружени
сюблимно (фр.) върховно
табор (тур.) турска военна част, батальон
таксилдарин (тyp.) събирач на дългове; бирник
таламбаз (тyp.) барабан, тъпан
талим (тур.) военно обучение
тат (остар.) крадец; яко тат: като крадец
темена (темане, тур.) учтив поздрав
тлъка (остар.) седянка с близки хора за безплатно
свършване на някаква работа, каквито
са се организирали в миналото
на село
тоже (рус.) също
толците и отверзетса
вамъ (остар.)
почукайте и ще ви се отвори
топор (остар.) брадва
требник (стбълг.) богослужебна книга
тропар (гр.) църковна песен в чест на празник
или светец
тъдява (диал.) тук
тъсма (остар.) лента, ивица
тям (остар.) на тях
угади (диал.) отгатна
узкоживотински
(рус.)
тясноживотински, ограничен
уйдурмасиони (от
уйдурма, тур.)
нещо нагласено нарочно, машина-
ция
фармасонин (диал.,
фр.)
от франкмасон, обидна дума за тогавашните
православни християни
фарфара (тур.) дърдорко, вятърничав човек
18 19
фарфорова (тур.) от фарфор, порцеланова
фишек (тур.) картонена гилза
флаута (ит.) флейта
фукна (диал.) втурна се, затича се
хаир (тур.) добро, благодеяние
хамам (тур.) баня
ханзър-ериф (араб.-
тур.)
проклетник, гад
харбия (тур.) желязна пръчка за пълнене на пушка
или пищов
харсъз (хаирсъз, тур.) зъл човек, проклетник
хекимин (хеким, тур.) лекар
херувико (гр.) църковна песен от литургията
холан (тур.) обръщение към някого
хортувам (остар.) говоря
хоръгва (хоругва,
остар.)
църковно знаме
хром (остар.) куц
чакмак (тур.) ударник (на оръжие)
чапкънин (чапкън,
тур.)
мръсник
чекмаклия (тур.) кремъклийка пушка
челеби (челебия, тур.) уважително обръщение, господар,
господин
челяд (остар.) децата в едно семейство
читак (тур.) селянин, презрително за турчин
чифтесакалия (тур.) човек, който има раздвоена брада
членове (остар.) крайници
чорбаджи
(чорбаджия, тур.)
известен, богат човек, който има голямо
влияние в съответната област
чумбаз (диал.) перчем
чучур (остар.) тръба, по която изтича водата от
чешма или извор
чушулки (от чушулка,
остар.)
пъпка на цвете
шамата (тур.) шум, глъчка
шанцове (от шанц,
нем.)
неголямо укрепление, окоп
шарада (фр.) загадка
шарлаганев (от
шарлаган, тур.)
масло от орехи или сусам
шейх юл ислям (тур.) главата на мюсюлманската църква,
върховен тълкувател на ислямския
закон
шестак (диал.) вила, инструмент за събиране на
окосена трева
шутливо (рус.) шеговито
щамби (непр.) щампи, отпечатани рисунки с религиозно
съдържание
що чиниш (диал.) какво правиш
юрушки (от юруци,
остар.)
тюркски номади, които се заселват
на различни места из Османската
империя и постепенно са асимилирани
от османските турци. Някога
така са наричали пастирите в пла-
нината.
юрюш (тур.) атака, щурм
ямурлук (тур.) връхна дреха
ясак (тур.) забрана
20 21
Немили-недраги
а propos (фр.) между другото
амбуланци (от
амбуланца, лат.)
подвижна болница
байонет (фр.) щик, който се слага на пушката и в
бой служи като хладно оръжие
бамтел (тур.) малка брадичка от косми под долната
устна
бан (рум.) румънска парична единица; дребна
пара
басурмани (от
басурман, рус.)
обидно прозвище за нехристияни
буколически (от
буколики, гр.,
„пастирски“)
свързан със или напомнящ вид антична
поезия, описваща живота на
пастирите (тук употребено иронич-
но)
вагабонтин (фр.) нечестен човек, безделник, скитник,
нехранимайко
вагабонтски мошенически, разбойнически
вапцан (диал.) боядисан
вертеп (остар.) свърталище на престъпници
ветреник (диал.) вятърничав човек, т.е. непрактичен
влах (остар.) румънец
волентир (фр.) доброволец
възло (диал.) много бързо, стремително
гугуманин (рум.) глупак
гъжва (диал.) платно, което се увива около феса
или главата, чалма
да кусне (диал.) да опита (храна), да хапне
давчаха се (диал.) биеха се
джубе (тур.) горна дреха
дирната (диал.) задната
драм (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2
грама
евза (тур.) капсул (за огнестрелно оръжие)
измахнат (диал.) слаб, изпит (за човек)
ишли (диал.) идвали
кадро (фр.) по онова време обикновено синоним
на снимка
кемер (тур.) кесия за пари, която се опасва около
кръста
книги тук карти за игра
ковчег тук сандък, ракла
Кога допаднахте?
(диал.)
Кога дойдохте, кога пристигнахте?
которник (остар.) затвор, тъмница
куврик (куврица,
диал.)
геврек
кятипин (тур.) писар
литографически
картини
картини, отпечатани с особен камък,
на който предварително се ри-
суват
логофет (гр., рум.) секретар, писар
магазия (тур.) магазин или склад
мекере (тур.) мазник, подлизурко, подлец
мешин (тур.) обработена тънка кожа от животно
мукански (от
моканин, влашки
пастир)
влашки (румънски)
мушиерин (рум.) собственик на имение, чифликчия
наполеон (истор.) златна монета на стойност 20 франка,
върху която е изобразен Наполеон
III или Наполеон I
22 23
негли (остар.) може би
неожидано (остар.) неочаквано
одър (остар.) дървено легло
охота (остар.) тук апетит
охтика (остар.) туберкулоза, много тежко заболява-
не
паликаре (гр.) поборник от освободителните войни
на Гърция или пък грък, който
е служил като войник на турска
служба; прен. грък
пиаца (ит.) площад или широка улица, където
наемни работници, автомобили, каруци
чакат клиенти
потон (диал.) таван
почева се (диал.) започва
предтеча (остар.) предвестник
пролетарий (лат.) в древността беден римски гражданин,
който не е роб, но и не притежава
собственост; в по-късни
времена безимотният, който може
да се прехранва само като наемен
работник
пупал (остар.) барут
пустали (диал.) слаби, редки
разсилен (остар.) прислужник в учреждение, разнос­
вач
рефузасват (рум.) отхвърлят, подритват
сапикаса (съпикяса,
остар.)
съгледа, видя
скамбил (тур.) хазартна игра на карти
сколуфи (тур.) кичури коса покрай ушите
скуден (остар.) оскъден, минимален като количе-
ство
Стентор (митол.) глашатай на гърците през Троянската
война, прен. човек с много
силен глас
тако ми (диал.) израз за подсилване на казаното, ей
богу
усурвам се (диал.) мръщя се, правя кисела физионо-
мия
фамиализиран (от
фамилиарен, лат.)
тук употребено като привикнал
франк (фр.) френска парична единица
фукна (диал.) втурна се, затича се
харно (остар.) добре
харсъз (хаирсъз, тур.) зъл човек, проклетник
хекимин (хеким, тур.) лекар
хоратя (диал.) говоря, приказвам
хориатин (гр.) селяндур
хъш (истор.) беден български емигрант патриот
в Румъния преди 1878 г.
цванц (нем.) някогашна дребна руска или австрийска
монета
черкези мюсюлмани от Кавказ, заселени по
нашите земи преди Освобождение-
то
чибук (тур.) лула
чреда (остар.) ред
шулци (диал.) неголеми глинени съдове за вино
или ракия
яр (остар.) стръмен бряг
24 25
Чичовци
аналой (гр.) висока маса, върху която се поставят
църковните книги и икони при
четенията
аршин (тур.) мярка за дължина ок. 68 см (шивашки
аршин) или ок. 79 см (зидарски
аршин)
афион (тур.) сок от мак, опиум
барачест (диал.) рошав, с дълга и къдрава коса
берберин (ит.) бръснар
весден (остар.) цял ден
гаче (диал.) сякаш
гуждам (диал.) слагам
давия (тур.) съдебно дело, процес
джамфезен (тур.) от джамфез: тънък, скъп копринен
плат, тафта
джансъз (тур.) слаб, мършав
джепане (тур.) боеприпаси, муниции
евет (тур.) да, тьй, наистина
епитроп (гр.) църковен настоятел
инфернален (ит.) адски, дяволски, пъклен
исо (гр.) пригласяне с равен тон в църковното
пеене
калевра (тур.) плитка кожена обувка
калцуни (остар.) терлици от дебел вълнен плат
капасъзин (капасъз,
тур.)
нехранимайко, разбойник
капзамал (тур.) бирник
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про-
клетник
книги тук карти за игра
кормест (коремест,
диал.)
с голям корем, шкембест
кюп (остар.) голяма делва
малакоф (рум.) вид женска пола с обръчи, за да
стои издута, кринолин
мангал (тур.) метален или керамичен съд за пренасяне
и разгаряне в него на дървени
въглища
мехкеме (тур.) турско религиозно съдилище
митан (метан, тур.) поклон
мъзгал (тур.) амбразура, бойница
мъсър (тур.) от Мъсър (Египет), тук египетски
плат
мющерия (тур.) клиент
нартика (гр.) преддверие на храм
нафиле (тур.) напусто, напразно
онбашия (тур.) началник на десет войници, десетник;
полицейски началник в малък
град
пампор (тур.) влак или кораб, който върви с пара,
тук параход
пангал (гр.) място в църква, където се продават
свещи
папурвина (диал.) царевично стъбло
патрик (диал.) патриарх
пезевенк (тур.) обидно обръщение, развален човек
пипка (пипе, остар.) мозък, ум
подидаскал (остар.,
гр.)
помощник-учител
презръчник (диал.) дълга кърпа
псалтикия (гр.) наименование на църковното пеене
в православието
26 27
руп (тур.) мярка за дължина, равна на 1/8 от
аршина
салтамарка (тур.) къса горна дреха, обикновено подплате­на
с кожи
силимикия (тур.) александрийски лист, лечебно рас-
тение
тахтаба (тур.) дървеница
темена (темане, тур.) учтив поздрав
фарфорова (тур.) от фарфор, порцеланова
флаута (ит.) флейта
челеби (тур.) уважително обръщение, господар,
господин
Разкази
„Една българка“, „Дядо Йоцо гледа“
анджак (тур.) тъкмо
аферим, машаллах
(тур.)
възклицания, изразяващи възхище-
ние
беки (белким, тур.) дано
валог падина под хълм или връх
вощеница (остар.) восъчна свещ
гаче (диал.) сякаш
главèн (остар.) нает
гороломен (остар.) толкова силен (ехтеж), че ломи, поваля
гората
гъжва (диал.) платно, което се увива около феса
или главата, чалма
гявурски (от гяур,
тур.)
обидно, презрително наричане на
християнин
екселбанти
(акселбанти, нем.-рус.)
презраменни плетени шнурове с
висулки в парадната офицерска
униформа
епатрихил (гр.) широка и дълга лента, която свещеникът
надява на врата си по време
на служба
еполети (фр.) отличителни знаци за ранг върху
военните униформи
каймакамин (тур.) околийски управител
калъчка (от калъч,
тур.)
сабя
канаристи (от канара:
гола, стръмна скала)
скалисти
карпа (остар.) скала, зъбер
катанец (остар.) катинар
катчета (от кат, тур.) етаж
курбан (тур.) жертва
кър, кърски (тур.) поле, полски
ладия (остар.) голяма лодка
маймурин (тур.) чиновник в турската администра-
ция
мендиз (тур.) специалист по онова време с ранг
на архитект
напрано (диал.) напористо, припряно, сопнато
не се косваше (остар.) не се отнасяше до (някого), не го
интересуваше
обелиск (гр.) паметник с форма на четиристенен
каменен стълб с пирамидално заострен
връх
окахъри се (от кахър,
тур.: скръб, тъга)
натъжи се, наскърби се
папаз (тур.) поп
28 29
паравоз (рус.) локомотив
пармаклък (тур.) решетка, ниска ограда, парапет
парясан (остар.) изоставен
пръждосваше (остар.) кълнеше, ругаеше
ръжове (диал.) ниви с ръж
рът (остар.) хълм
сърчен (остар.) смел
талим (тур.) тук войска
убог (остар.) беден, мизерен
хекимин (хеким, тур.) лекар
хънзър (тур.) гадина
церова гора (остар.) дъбова гора
церове (остар.) дъбове
чардак (тур.) широка, по цялата дължина на къщата
покрита тераса
чешири (тур.) потури
чуки каменисти, обикновено незалесени
височини
ширити (тур.) тъкани или плетени лентички за
обшиване и украса на дрехи и уни-
форми
Стихотворения
„Левски“, „1876“, „Кочо (Защитата на Перущица)“,
„Опълченците на Шипка“, „Раковски“, „Българският език“,
„Паисий“, „Новонагласената гусла“
азлък (тур.) част от кремъклия пушка или пищов,
където е барутът
аркан (остар.) въжена примка
бран (остар.) битка, война
Будин (остар., Бдин) Видин
букаи (тур.) окови, вериги
власи (остар.) коси
всуе (остар.) напразно
дамаскин религиозен сборник с поучителни
слова
дан (остар.) данък
изразитост (остар.) изразителност
йоще (диал.) още
канон (гр., остар.) закон, заповед
клипав (остар.) много слаб
конец (остар.) край
многажди (остар.) многократно
мщенье (остар.) отмъщение
нивга (остар.) никога
Патмос остров в Егейско море, където бил
заточен апостол Йоан
патрици (диал., гр.) патриарси
пища (остар.) храна
побуни (побунвам се,
остар.)
разбунтувам се
пупал (остар.) барут
30 31
пустинник (остар.) отшелник
рая (тур.) християните в Османската империя
редут (фр.) укрепление на високо място, укрепен
хълм
руйни бликащи
рът, рътлина (остар.) продълговат хълм, хребет
свилен (остар.) копринен
сдаване (остар.) предаване
слетя (остар.) сполита, достига
стиден (остар.) срамен
тропар (гр.) църковна песен в чест на празник
или светец
угри (стбълг.) унгарци
узник (рус.) затворник
хекатомба (гр.) в древността голямо жертвоприношение;
прен. масова смърт в името
на нещо, като жертва
херувико (гр.) църковна песен от литургията
хром (остар.) куц
чизмар (тур.) обущар
чутовен (остар.) славен, именит, прочут
яд (остар.) отрова
Христо Ботев
Стихотворения и фейлетони
„Хайдути“, „Странник“, „Майце си“, „Пристанала“,
„На прощаване“, „Борба“, „Политическа зима“
аргатин (аргат, гр.) ратай, наемен земеделски работник
армаган (тур.) подарък
байряк (тур.) знаме
вехт (остар.) стар
гурбет (тур.) работа в чужбина
гюбре (тур.) животинска тор
дружкини засевки народен обичай в четвъртък срещу
сватбата, при който се замесват обредни
хлябове
32 33
желби (диал.) жалби
живеница (остар.) туберкулоза (по-общо неизлечима
болест)
иглянка пушка
(остар.)
пушка с ударник игла, възпламеняващ
капсула на патрона
изедник (остар.) враг; омразен човек, който тормози
и граби
каза (кааза, тур.) околия
кахър (тур.) скръб, тъга
коливо (гр.) варено жито за помен
краста, красти презрително, ругателно название
на добитък
невръстни (остар.) малолетни, малки
провождам (остар.) изпращам
прокуда (остар.) изгнание, пропъждане
пърчле (диал.) от пръч (козел)
ръда (остар.) ридае
сал (остар.) само
свинец (остар.) олово (куршум)
сердари (тур.) главатари
соба (тур.) пещ за отопление в стаята или самата
стая с такава пещ
стрика (диал.) стринка
тюмбекия (тур.) тютюн за наргиле
ферман (тур.) указ
хортувам (остар.) говоря
цанцугер (цанцигер,
диал.)
синигер, прен. безполезен човек
чизма (тур.) ботуш
Паисий Хилендарски
История славянобългарска
агарянско (остар.) турско, мюсюлманско
багреница (остар.) царска мантия от скъп червен плат
беглербег (бейлербей,
тур.)
титла в Османската империя, използвана
първоначално за военачалник,
а по-късно за административен
управител
Беч (остар.) Виена
Брандибур (неправ.) Бранденбург
докле (остар.) докато
жупан (хърв.) управител на област у южните славяни
в историческото минало
кондика (гр.) летописна книга на църква или ма-
настир
34 35
лехове (от ляхи, рус.) поляци
москал (укр., пол.) московец
скиптър (гр.) жезъл, символ на царската власт
юрод (стбълг.) неразумен, глупав човек
Добри Чинтулов
Къде си, вярна ти, любов народна
всинца, вси (остар.) всички
коджа (тур.) голям
П. Р. Славейков
Поеми и стихотворения
„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“,
„Песен кога се сеят цветята“
вети (вехти, остар.) стари
капия (тур.) врата
косичник (остар.) украса на косата; плетеница от самите
коси или от вълнени конци,
украсена с монети и мъниста, която
се спуска на гърба
маргарец (диал.) бисери, маргарит
мъжди (мъждее,
остар.)
свети слабо, приглушено
огиче (диал.) агне, овне, млад овен
36 37
ознобен (диал.) измръзнал
прилука (диал.) удобен случай
разиждат се (остар.) разотиват се
сето (диал.) цялото
тлъка (тлака, остар.) седянка с близки хора за безплатно
свършване на някаква работа, каквито
са се организирали в миналото
на село
ще блюкнеш (диал.) ще бликнеш
ястък (тур.) възглавница
Пенчо Славейков
Неразделни
каил (тур.) съгласен, склонен
менци (остар.) медни котли
отвъргнати (остар.) отхвърлени от общността
севда (тур.) любов
Любен Каравелов
Българи от старо време
аба ачмалия (тур.) горна дреха с незашити в подмишницата
ръкави, които при топло
време не се обличат и висят към
гърба
арнаутски (пищови) албански, прен. богато украсени
(пищови)
бегликчилък (от
бегликчия, тур.)
човек, който откупува от държавата
събирането на данъците в дадено
място
делибашия (тур.) луда глава, разбойник
делия (тур.) буен човек, луда глава
ергеле (хергеле, тур.) стадо коне
ерокирик (гр.) проповедник
38 39
заняти (остар.) заети
зер (тур.) разбира се
зефет (зияфет, тур.) гощавка, веселба
ибришим (тур.) тънки памучни или копринени
цветни конци
измекяр (тур.) слуга, ратай
кадия (тур.) съдия
кале (тур.) крепост
калесвам (гр.) каня
капсъзин (тур.) безделник, нехранимайко
катърки (диал.) пуканки
кобилица (остар.) дълъг извит прът с куки или нарези
в двата края, на които се закачват
менци или кошници
контош (тур.) къса до пояса горна дреха
кукурузник (диал.) царевичен хляб
кьошк (тур.) закрита тераса на горния етаж в
българските възрожденски къщи,
чардак
маргатар (рум.) перли
махмудия (тур.) турска златна монета от времето на
Махмуд II
молепсвам (гр.) заразявам
мурафет (тур.) умение, майсторлък
напръстек (диал.) напръстник
низам (тур.) войник от редовната турска войска
пангал (гр.) място в църква, където се продават
свещи
певница (остар.) поставка с въртяща се горна част за
богослужебните книги
понуда (остар.) гощавка на близки скоро след раждането
на дете
псалтир (гр.) книга с Давидовите псалми в биб-
лията
рапон (остар.) ряпа
рогач (остар.) елен
симид (тур.) хлебче или геврек със сусам
сомкамзалия (тур.) вид нож с богато инкрустирана
дръжка
стобор (остар.) ограда
тартар (гр.) дълбока бездна в подземния свят,
прен. адът
ходба (остар.) ходене
чегато (диал.) сякаш
чешири (тур.) потури
чини ми се (диал.) струва ми се
чохени (от чоха, тур.) от сукно, сукнени
ямболче (остар.) малко вълнено килимче
40 41
Добри Войников
Криворазбраната цивилизация
балбут (диал.) прост, недодялан
беки (белким, тур.) дано
биля (остар., тур.) даже
вапор (остар., ит.) параход
герок (нем.) фрак, сюртюк
евгенис (гр.) благороден
езер (зер, тур.) нима, нали
кабуля (диал., тур.) съгласен съм, приемам
калеври (тур.) плитки кожени обувки
качарак (тур.) тичешком
кордон (остар., фр.) верижка, на която се закачва джобен
часовник
марафет (тур.) ред, порядък
мендерлик (от
миндер, тур.)
диван, дървено легло, вградено в
стената, използвано за сядане или
лягане
мутофак (от мутвак,
араб.-тур.)
кухня
ниет (тур.) намерение
претворство
(притворство, остар.)
преструване
сабахлаин (сабахлен,
тур.)
сутрин
сахат (тур.) час
тертип (тур.) ред, начин
тъпкъсъ (тур.) съвсем същото
тюрлю (тур.) много, изобилно
хелбетя (хелбете, тур.) то се знае, несъмнено
хумаюн (тур.) тук вид плат
чапкънин (тур.) уличник, женкар
ябанджийски (от
ябанджия, тур.)
другоселец, преселник
42 43
Захари Стоянов
Записки по българските въстания
аба (тур.) дебел вълнен плат
абаджия (тур.) шивач или търговец на аба
абичка (аба, тур.) горна дреха от аба
аджамалък (тур.) неопитност
аджемска (остар.,
араб.-тур.)
персийска
аенин (аян, тур.) първенец на град, околия, област с
управителни функции
азъл (диал.) глиган
аккапзалия (тур.) с бяла дръжка (нож)
алай (тур.) полк
алтън (тур.) златна турска монета
арабаджилък (тур.) коларски занаят
арабаджия (тур.) колар, каруцар
аргат (гр.) ратай, наемен земеделски работник
арнаутски (тур.) албански, прен. разбойнически
ахтопод (непр., лат.) октопод
ачигьоз (тур.) буден, отракан
базиргянин (остар.) търговец, занаятчия
бактисах (остар.) омръзна ми
бастисване (тур.) ненадейно нападение
батлак (остар.) голяма бъчва за вино
башибозушки (от
башибозук, тур.)
нередовна турска войска от кюрди,
албанци и черкези
беклеме (тур.) стражница, караулно помещение
бешлик (тур.) монета от пет гроша
бинбашия (тур.) майор
бинлик (остар.) шише или дамаджана с вмести­мост
1000 драма (около 3 литра)
боаз (тур.) планински проход, клисура
бошлаф (тур.) празни приказки
букаи (тур.) окови, вериги
бумбарек (непр., тур.,
мюбарек)
честит, блажен, свят
бъчевки (диал.) бъчвички
бюлюкбашия (тур.) командир на рота
вазгечтисвам (тур.) отказвам се
валиде султан (тур.) майката на султана
вали-паша (валия,
тур.)
управител на вилает, административна
терито­риална единица в Османската
империя
вапор (остар., ит.) параход
44 45
вараклия (тур.) украсен с варак (злато), позлатен
векилин (векил, тур.) надзорник, селски старейшина
взглядове (рус.) възгледи
виражение (остар.) изражение
виразител (рус.) изразител
вишегласие (остар.) мнозинство при гласуване, по-голям
брой гласове
възелци (диал.) вързопчета
гечинмек (тур.) поминък, печалбарство
гечит (тур.) брод
гьозбояджилък (тур.) фалшификация, замазване на очи
гюверджиле
(гюхерджиле, тур.)
селитра
дамга (тур.) белег, клеймо
девит (дивит, тур.) метална кутийка за пера с мастилница
на края
демир-тепелия (тур.) вид пистолет с железен връх
дервент (тур.) планински проход, дефиле, клисура
джелепин (тур.) прекупвач на добитък
джубе (тур.) горна дреха
дискос (гр.) метален поднос с кръгла форма,
върху който се събират помощи в
църквата
дозволение (остар.) позволение, разрешение
доклаждаха (диал.) докладваха
долама (тур.) мъжка горна дреха от дебел плат
домузлук (тур.) място между улея на воденицата и
колелото
драгоценност (остар.) скъпоценност
дьонме (тур.) изменник, отстъпник
дюген (дюкян, тур.) магазин
дюлюм (дьонюм, тур.) мярка за повърхнина, равна на
0,919 от декара
евах (евайх, тур.) възклицание за учудване
евет (тур.) да
еветчия (тур.) блюдолизец, подлизурко
емении (еминии, тур.) леки летни обувки
ерунда (рус.) глупост
еспидепсан
(изпедепсан, остар.)
възпитан, добре обучен в нещо
ефемерида (гр.) вестник
жебениче (диал.) малък съд за ракия
жидкост (рус.) течност
забитин (тур.) военен управител на селище в турско
време
замечателно (рус.) забележително
зорбаджилък (гр.) насилие
зулумджия (тур.) грабител, потисник
зурла (зурна, тур.) духов инструмент, вид къс клари-
нет
зъмска кост (диал.) змийска кост
измикярско (от
измекяр, тур.)
слуга, ратай; тук в смисъл евтино
икиндия (тур.) времето след обяд
истиндак (тур.) полицейско следствие, разпит
итаатсъз (тур.) бунтовник, непокорник
ихтибар (тур.) почит, уважение
кааза (тур.) околия
кабадая (тур.) човек, който се перчи с външния си
вид
кадийница (тур.) къщата на кадия, мюсюлманско съ-
дилище
46 47
казни (ще се казни,
остар.)
ще бъде наказан
каитя (тур.) записвам, регистрирам, заверявам
каици (от каик, тур.) лодки
каймет (тур.) цена, стойност
кайфет (каяфет, тур.) вид, състояние (на човек)
калмуци (остар.) наемници без дом, без семейство,
безродници
камчици (диал.) камшици
канерване (гр.) в църквата четене на висок глас на
стихове, които после се пеят
кардашчим (кардаш,
тур.)
брат
картуш (остар.) патрон
касатура (тур.) войнишки нож, щик
келемле (келеме, тур.) угар, изоставена необработена нива
или лозе
кенди-башина (тур.) самостоятелен, сам да си е госпо-
дар
кепазелък (кепазлък,
тур.)
излагане, посрамване
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про-
клетник
кетип (тур.) писар
кехая (тур.) пръв овчар; надзорник на стопан-
ство
килав (гр.) страдащ от херния
клефтета (от клефти,
гр.)
гръцки въстаници, хайдути
колчаклии (тур.) украсени с гайтан на коляното (по-
тури)
кондика (гр.) тук еснафски правилник, устав
кръклига (диал.) ножица за стрижене на овце
кундури (тур.) обувки
кър-агасъ, кърсердар
(тур.)
началник на група за издирване и
преследване на разбойници
къшла (тур.) зимна кошара
кюнтове (от кюнт,
тур.)
тръба за водопровод
кюрк (тур.) горна дреха, подплатена с кожи,
шуба
лангера название на гърчеещи се българи от
Пловдивско и Асе­новградско
лепта (гр.) дял, принос
ливанто (остар.) одеколон от лавандула
лозинка (остар.) парола
мааза (тур.) магазин или склад
майнат (гр.) гръцки въстаник
максулни (тур.) урожайни, тук млекодайни (за овце)
маладец (рус.) юнак
махзар (тур.) писмена молба от населението до
върховната власт
меджедия (меджидия,
тур.)
старатурскамонета,сребърнатаена
стойност 20 – 25 гроша, златната –
100 – 120 гроша
мензил, куршуммензили
(тур.)
на разстояние един изстрел
ментан (тур.) горна дреха до кръста с дълги ръ-
кави
мешинени (от мешин,
тур.)
обработена тънка кожа от животно
мизюфюрлюк
(мюзевирлък, тур.)
клюкарство, доносничество
митарство (библ.) премеждие, изпитание
48 49
моабет (мохабет, тур.) непринуден разговор при събирания,
прен. приятелска веселба
молодци (рус.) юнаци
мошия (мушия, рум.) имение, чифлик
мумджия (тур.) занаятчия, който прави свещи, све-
щар
мюдюрин (мюдюр,
тур.)
управител на малък град
мютесарифин
(мютесариф, тур.)
управител на санджак, окръг
най-више (остар.) най-висш
налучвам (диал.) намирам
наполеон (истор.) златна монета на стойност 20 франка,
върху която е изобразен Наполеон
III или Наполеон I
наустница (остар.) църковна книга, часослов
находящ се (остар.) намиращ се
не чиним (диал.) не струваме
незаметно (рус.) незабелязано
непреривно (рус.) непрекъснато
нишанджия (тур.) умел стрелец
нотабил (фр.) достопочтен, знатен
обскурантин
(обскурант, лат.)
мракобесник, реакционер
обцида (остар.) една от шестте спици на дървено
колело за каруца
обязаности (остар.) задължения
ожидаема (рус.) очаквана
омбрела (ит.) чадър
орта (тур.) войсково поделение; в миналото
еничарска част
осторожно (рус.) предпазливо
охотници (остар.) желаещи
пайтон (диал.) файтон
панславистически
(панславистки, рус.)
панславизмът е обществено движение
от средата на XIX век, чиято
цел е единството на славянските
народи
панчи (диал.) лапи
папаска (остар.) сорт черно грозде
параман (гр.) слуга
патрида (гр.) отечество
пезевенк (тур.) сводник, обидно обръщение
пиксемет, пексемет
(пексимет, тур.)
сухар
побуждения (остар.) подбуди
пол (рус.) златна монета, равна на 20 лева
полицмейстер (нем.) началник на полицията
половница (остар.) тук стъкленица от половин литър
прение (остар.) спор, дебат
приговор (рус.) присъда
прогонни пари (рус.) пътни пари
прокопсан (остар.) добър
просорник
(просфорник, диал.)
дървен печат с кръст за украсяване
на хляба за рели­гиозни цели
прошение (остар.) писмена молба
прябош (диал.) на бос крак
пряпорец (остар.) знаме
рекомандация (лат.) препоръка
рол (непр.) роля
сагмал (тур.) доен добитък (овце)
салтанатлия (тур.) човек, който се носи богато, раз-
кошно
50 51
санким (тур.) впрочем, всъщност, именно
саханче (тур.) меден калайдисан съд
сая (тур.) навес, подслон, кошара
севда (тур.) любов
сеизин (тур.) конегледач при висши чиновници
селямет (тур.) безопасност, спасение
сермия (тур.) пари, капитал
серсем (тур.) глупав, неразумен човек
сиджимени (от
сиджим, тур.)
от тънко въже
силяхлък (силях,
тур.)
кожен пояс с прегради за пищови и
ножове
сирмена (сърмена,
тур.)
от материя, в която са втъкани посребрени
или позлатени нишки
скатино (от скотина,
рус.)
животно, обидно обръщение
скеля (тур.) кей, пристан
сматря (ще се сматря,
остар.)
ще се приеме като
сойгунджилъци (от
сойгунджулук, тур.)
грабеж, плячкаджийство
сууклуци (от соуклук,
тур.)
хлад, студ, тук разхладителни пи-
тиета
софта (тур.) мюсюлмански проповедник
стратегема (гр.) военна хитрост, уловка
съблюдани (остар.) спазени
съпрежена (остар.) придружена
сюреджия
(сюрюджия, тур.)
водач на войници
табор-агасъ (тур.) командир на батальон
тагарчук (тагарджик,
тур.)
малка торба, чанта
таин (тур.) определена дажба храна, която се
дава вместо заплата 1
таксилдарин (тyp.) събирач на дългове; бирник
тапанджа (табанджа,
тур.)
дръжка на пищов
тарабулос (тарабулуз,
тур.)
турското название на Триполи, тук
копринен шал или пояс от Триполи
телледисана китка
(остар.)
окачена на тел китка
тескере (тур.) документ, лична карта, пътен лист
теслим (тур.) предаден, похарчен
тетик (тур.) ударник на огнестрелно оръжие
тикла (остар.) тънка каменна плоча, тухла
толум (тулум, тур.) мях, кожена торба
топоришка (остар.) дървена дръжка на инструмент
требник (стбълг.) богослужебна книга
трен (фр.) влак, железница
туплест (остар.) кръгъл, валчест
тура (тугра, тур.) султански монограм, герб
туралия (тур.) документ, снабден с тура
тюфекчия (тур.) майстор на оръжия
улия (вулия, вулгия,
гр.)
кожена торба
фаисчия (тур.) лихвар
фанариотин
(фанариот)
по името на квартала Фанар в Цариград,
гръцки духовник, противник
на идеята за българска църква
фармазони
(фармасони, диал.,
фр.)
от франкмасон, обидна дума за тогавашните
православни християни
52 53
фесат (тур.) развала; прен. бунт, размирици
филинтра (остар.) вид дълга пушка
фистан (фустан, тур.) женска горна дреха, сукман
фишек (тур.) саморъчно приготвен патрон, който
се пълни с барут, сачми и др.
халач (тур.) човек, който разчепква вълна
харашлък (харчлък,
тур.)
пари за преживяване
харбия (тур.) желязна пръчка за пълнене на пушка
или пищов
хардалъма (тур.) вино, пресечено със синап, за да не
ферментира
холам (холан, тур.,
разг.)
обръщение към някого
цинцари (остар.) народ, населяващ някои части на
Балканския полуостров; арумъни,
куцовласи
чакмак (тур.) ударник (прен. оръжие)
чалъшкън (тур.) пъргав, чевръст
чапкън (тур.) мръсник
чепихче (диал.) яре
четеля (диал.) рабош; малка дъсчица, върху която
чрез врязване на чертици и други
знаци се отбелязват сметки
чешири (тур.) потури
чиздосано (диал.) сбръчкано
шиник (тур.) дървен съд, мярка за жито и брашно
(8 – 10 кг)
шишине (шишане,
тур.)
стара пушка с широка цев
шуга (остар.) краста
шута (диал.) без рога (за животно)
юзбашия (тур.) полицейски началник
юзлук (тур.) монета от сто пари
ябана (тур.) чужбина
ястъклии (тур.) прен. меки, пухкави (мустаци)
ячмик (диал.) ечемик
54 55
Алеко Константинов
Бай Ганьо
До Чикаго и назад
аджемпилаф (тур.) персийски пилаф
балансоар (фр.) люлеещ се стол
бам-башка (тур.) особен, необикновен
берберница (тур.) бръснарница
варка (остар.) лодка
газети (рус.) вестници
грот (ит.-рус.) пещера
да експедира да изпрати, да отпрати
да не им остане
хатърът (остар., тур.)
да не останат незачетени
дааре (дайре, тур.) ударен музикален инструмент под
формата на обръч, с дрънкалки и
опъната кожа от едната си страна
джанъм (тур.) душо моя
дисаги (остар., гр.) две торби, скачени в горния си
край, които се носят преметнати
през рамо или през седло
емишерии (тур.) съотечественици, нашенци
заиф (араб.-тур.) слаб, мършав
зор заман (тур.) трудно време
карандаш (рус.) молив
карнушка (остар.) вид люлка с две вертикални колела
върху големи стойки
карусел (рус.) въртележка
кастер (остар.) калаен съд за ракия
келепир (тур.) нещо придобито на безценица, из-
годно
кучер (рус.) кочияш
къзъм (тур.) момичето ми, дъще
ландо (фр. през нем.) вид лек файтон със сгъваем покрив
лапчуни (диал.) леки обувки от плат или кожа, тер­
лици
мануфактура
(манифактура, лат.)
обединяване на няколко занаятчийски
работилници за улесняване на
производствения процес; тук в смисъл
на производство, индустрия
медлено (медленно,
рус.)
бавно
мобили (остар.) мебели
мускал (араб.-тур.) малко шишенце за розово масло
недогадлив (рус.) недосетлив
неотемлимо (рус.) органично присъщо, неотнимаемо
56 57
обставен (рус.) отрупан, съпроводен
окица (от ока, тур.) стара мярка за тежина, равна на
1,28 кг
официант (рус.) сервитьор
патер (лат.) католически свещеник
перистил (гр., арх.) правоъгълен вътрешен двор, градина
или зала, оградена от всички
страни с колонада
разжижена (диал.) нажежена
ребята (рус.) момчета, тук приятели
розбив (ростбиф,
англ.)
печено говеждо
санким (тур.) впрочем, всъщност, именно
сантур (тур.) струнен музикален инструмент
специмент (лат.) образец, мостра
терше (тереше, тур.) фалшиво розово масло
трегер (нем.) носач
трен (фр.) влак, железница
фиакър (остар., фр.) закрит файтон
фиоринт (форинт,
унг.)
стара австро-унгарска монета
хепидже (тур.) доста, множко
хортикултура (лат.) растениевъдство
шаг (рус.) крачка, стъпка
шарове (остар.) цветове
швейцар (рус.) портиер
Елин Пелин
Разкази
„Косачи“, „На оня свят“, „По жътва“,
„Задушница“, „Напаст божия“
бабини деветини народен израз, който означава „измислици“,
„небивалици“
баре (барем, разг.,
тур.)
поне
възнак (остар.) по гръб, нагоре с лицето
емна (от емвам,
остар.)
подхващам, поемам изведнъж
излак (остар.) кладенец
изцибрено (диал.) изцъклено
каталеткиня (диал.) жена, която ражда всяка година
58 59
клопотарче (диал.) хлопка, звънец, който се окачва на
домашни животни
коливо (гр.) варено жито за помен
кръстци (от кръстец) наредени един върху друг снопи
след пожънването
лелея (остар.) пазя нежно и грижливо; тая в душата
си
лития (гр.) шествие с молебен за дъжд
марана (от мараня) видимо трептене на въздуха в горещ
летен ден
месал (остар.) тъкана кърпа
монотонен еднообразен; с еднакъв, равен глас
или тон
морни (остар.) уморени, отпаднали от тежък труд
мочур влажно блатисто място, покрито с
трева
наставя (остар.) наставлява
не ги е еня (остар.) не ги е грижа
невнятни (остар.) неясни, неразбираеми
палурче (диал.) плоска, оловен съд за ракия с тясна
дупчица
подплиснуваше
(остар.)
подплискваше
понуда (остар.) храна, която се носи на болен
порязаница (остар.) филия (хляб)
префуняла (диал.) премръзнала
прижурлив (остар.) нажежен, изгарящ
ракитак място, където растат ракити (вид
дребни върби)
рахат (тур.) спокойствие, блаженство
самотак (диал.) самотник
сан (остар.) звание, ранг
тупурдия (остар.) силен шум, тропот
челичен (тур.) стоманен
чешири (тур.) потури
чини ти се (диал.) струва ти се
ямурлук (тур.) горна мъжка селска дреха
60 61
Йордан Йовков
Разкази
„По жицата“,
„Серафим“
аба (тур.) груб домашен вълнен плат
бахча (тур.) зеленчукова или овощна градина
берекет (тур.) плодородие
веке (диал.) вече
дохтори (диал.) доктори
жетвар вид полско насекомо
запладнени по пладне (обед) овцете спират да
пасат и се събират на сянка
зачама (диал.) залиня, разболя се
зъмя (диал.) змия
кермекчия
(керемидчия, диал.)
производител на керемиди
костурка (остар.) вид джобно ножче
кръстец подредени на кръст житни снопи
мегдан (тур.) селски площад
натурален естествен
натъй (диал.) нататък
нещавен (остар.) необработен (за кожа)
ръченик (остар.) вид домашна кърпа
самси (остар.) сам, самият
скеля (тур.) пристанище с кей
таласъм зъл нощен дух според народните
представи
торлаци, турлаци
(диал.)
название за селяни от планинските
части на Северозападна България
хаир (тур.) добро
хак (тур.) парично възнаграждение, заплата
хума вид глина, употребявана вместо сапун
и за други домакински нужди
чумбер (чембер, тур.) вид забрадка
62 63
Съдържание
Използвани съкращения /4
Иван Вазов
„Под игото“ /5
„Немили-недраги“ /20
„Чичовци“ /24
Разкази
„Една българка“, „Дядо Йоцо гледа“ /26
Стихотворения
„Левски“, „1876“, „Кочо (Защитата на Перущица)“,
„Опълченците на Шипка“, „Раковски“, „Българският език“,
„Паисий“, „Новонагласената гусла“ /29
Христо Ботев
Стихотворения и фейлетони
„Хайдути“, „Странник“, „Майце си“, „Пристанала“, „На
прощаване“, „Борба“, „Политическа зима“ /31
Паисий Хилендарски
„История славянобългарска“ /33
Добри Чинтулов
„Къде си, вярна ти, любов народна“ /34
П. Р. Славейков
Поеми и стихотворения
„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“, „Песен
кога се сеят цветята“ /35
Пенчо Славейков
„Неразделни“ /36
Любен Каравелов
„Българи от старо време“ /37
Добри Войников
„Криворазбраната цивилизация“ /40
Захари Стоянов
„Записки по българските въстания“ /42
Алеко Константинов
„Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“ /54
Елин Пелин
Разкази
„Косачи“, „На оня свят“, „По жътва“, „Задушница“, „Напаст
божия“ /57
Йордан Йовков
Разкази
„По жицата“, „Серафим“ /60
Поколения българи са израсли
с „Под игото“, „Немили-недраги“,
„Българи от старо време“ и „Чичовци“.
Но езикът на 21. век все повече губи връзка
с остарелите, диалектните и чуждите думи
в българската литературна класика.
Този речник ще ви преведе през непознатите
думи. Те са 1000 и са извадени от всички
творби, включени в програмите по българска
литература от 6. до 11. клас.
А ако все пак откриете още някоя непозната
дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
и Захари Стоянов също не са знаели думи като
айфон, лаптоп, имейл или хаус парти.
