Цар Калоян управлява десет години (1197 1207 г.), като проявява забележителни качества на пълководец и дипломат. Със силата на оръжието през 1201 г. той принуждава византийския император да сключи мир, който потвърждава вкючването в границите на България на черноморското крайбрежие и голяма част от Македония. За да гарантира независимостта си от Византия и да спечели благоразположението на минаващите през страната рицари от Четвъртия кръстоносен поход, през 1204 г. цар Калоян сключва уния с римския папа. Българският владетел получава титлата крал, а търновският архиепископ като глава на българската църква титлата примас.
Кръстоносците обаче предоставят на други лаврите на освободители на Божия гроб и предпочитат да останат при блясъка и богатствата на византийската столица, която превземат с щурм въпреки окачените по крепостните стени икони и църковни хоругви. Те създават нова държава на Балканите Латинската империя, със столица Константинопол. Византия продължава съществуването си, но се разпада на две части Никейска империя в Мала Азия и Епирско деспотство в днешна Гърция.
Калоян се стреми да живее в мир със своя нов съсед, но получава в отговор надменност и безгранични териториални претенции. През пролетта на 1205 г. латинският император Балдуин подготвя голям поход за съкрушаване на България. Калоян обаче се оказва напълно подготвен и пръв прекрачва латинската граница. На 14 април 1205 г. близо до Одрин става решителното сражение между двете войски. Познавайки добре силните и слабите страни на тежковъоръжената рицарска армия, Калоян започва битката с мълниеносни набези на наетата от него куманска конница. Обкованите в желязо трудноподвижни рицари се втурват да преследват куманите и попадат в клопката, която Калоян им е подготвил. Смятаните за непобедими западноевропейски рицари претърпяват страшно поражение. "Загина цветът на латинското рицарство" възкликва с горест участникът в сражението Роберт дьо Клари. Самият Балдуин е пленен и завършва живота си в една от кулите на българската столица. Това е една от най-големите победи на на българското оръжие през средновековието, победа, която издига на изключителна висота престижа на българския владетел и на българската държава.
Калоян бърза да използва победата си при Одрин, за да освободи цяла Тракия. През 1207 г. българите обсаждат Солун, но тук Калоян е подло убит от наемен убиец. Престолът е зает от цар Борил, който се прославя не толкова с битките на бойното поле, колкото с жестоките гонения срещу богомилите. През 1218 г. той е свален и короната е поставена върху главата на нейния законен притежател Иван Асен II, син на създателя на Второто българско царство Асен I.
Цар Иван Асен II се оказва достоен за паметта на своя баща и при неговото царуване България достига прежното си величие. Най-забележителното е, че подобно на княз Борис Иван Асен II постига своите удивителни успехи предимно с мирни средства. Той става настойник на малолетния латински император Балдуин II, сключва съюз с епирския владетел Теодор Комнин и чрез добре пресметнати династични бракове установява трайни мирни отношения с Унгария и Сърбия.
Единствената по-сериозна война, която българите водят при царуването на Иван Асен II, е с Епирското деспотство. Поставил си за цел да възвърне миналото величие на Византийската империя, през 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушава договора си с българския владетел и нахлува с голяма войска в Южна България. Вероломството обаче е справедливо наказано. В завързалата се кръвопролитна битка при село Клокотница (близо до днешния град Хасково) нашествениците са напълно разгромени. В плен падат Теодор Комнин и цялата му свита. Българите не са забравили нечовешката жестокост, проявена от Василий II Българоубиец, но техният владетел проявява великодушието на действително силния и мъдрия. Той освобождава всички пленници, включително и Комнин, без косъм да падне от главите им. Към българската държава са присъединени нови обширни територии и отново, както при цар Симеон, тя опира на три морета Черно, Егейско и Адриатическо.
Освен с възстановяването на политическото могъщество на България управлението на Иван Асен II е забележително с постигнатия стопански и културен разцвет. Възникват оживени занаятчийски и градски центрове, строят се усилено търговски пътища и обществени сгради. Иван Асен II е първият български владетел, който започва да сече собствени монети.
След 1235 г. Иван Асен II оказва военна помощ на никейския владетел, за да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византийската империя. Това довежда до скъсване на унията с Рим и връщане на България в лоното на източното православие. Както при Симеон, българският църковен глава отново получава титлата патриарх. Достигнал и дори надминал всичко постигнато от неговите най-велики предшественици, Иван Асен II умира през 1241 г. По нещастно стечение на обстоятелствата неговото царуване е и край на постигнатото политическо равновесие на Балканите, край на продължителния и плодоносен мир за българите.
Из "История на България. Кратък очерк" от В. Василев
Centrum interaktivních a multimediálních studijních opor pro inovaci výuky a efektivní učení | CZ.1.07/2.2.00/28.0041