Виното - разширение на личността и на културния хоризонт на народите

Виното е старо като света, но никога не е преставало да бъде интересно и модерно. Днес то е все така интригуващо, както по времето на праведния Ной, когото Библията сочи като първия лозар, и все така способно да участва в чудо, както на сватбата в Кана Галилейска. То продължава да провокира науката със своята загадъчна и благородна природа.

Няма друга напитка, която да е упражнила толкова мощно влияние върху светоусещането на европейските народи. Отвъд бита и поминъка виното присъства в митологията, религията, изкуството и литературата, то е неизбежен знак на социалната йерархия, освен това е икономически и административен проблем, често се оказва атрибут на дипломацията и най-сетне то е предмет на модата. Забележително е, че през епохи, в които виното е било на почит, обикновено и човекът е бил на почит. Достатъчно е да се споменат класическата и елинистичната епоха на гръко-римската античност или епохата на Ренесанса.

За европейската култура и цивилизация то е универсална метафора. Неговата дълга и интересна история го е белязала със специфичен хуманитарен профил. Виното извървява сложен път от лозата до чашата, по който всяка грешна стъпка отнема, а всяка разумна добавя по нещо към качеството. Защото виното не е само природен, но също така и интелектуален продукт, т.е., за да бъде направено едно изключително вино, то трябва да бъде измислено.

Виното е тънък социален психолог, стига човек да познава и разчита неговите послания. Вината на отделните народи обикновено носят по нещо от техните национални характери. Затова френските вина са аристократични, немските са по прецизно моделиран вкус, италианските и испанските са по южняшки темпераментни, а калифорнийските и австралийските са заредени с предизвикателството на модерните технологии.

Виното винаги е било и ще бъде важно за България. Както в миналото, така и днес то продължава да бъде не само и не просто поминък, утеха в делника и радост в празника, но също така и част от положителния образ на България като културно европейска страна.

Да познаваш вината на другите страни, да можеш справедливо и честно да оцениш техните достойнства и недостатъци, когато ги сравняваш със своето вино, означава в някакъв смисъл да бъдеш отворен към света, да имаш реална оценка за своето присъствие и собствена стойност сред другите народи. Да направиш вино, което в други страни разпознават и харесват, означава да бъдеш част от света, да имаш реална оценка за своето присъствие и собствена стойност сред другите народи. Да направиш вино, което в други страни разпознават и харесват, означава да бъдеш част от света. Виното е свят на различията и в това е неговата красота. Да се твърди, че едно или друго вино е най-хубаво, по принцип издава бедни впечатления и въображение. С две думи – виното е красиво и елегантно бягство от провинциалността.

Отношението към него може да добави психологически щрих към образа на отделния човек. Да различаваш хубавото от лошото, да се дистанцираш от едното и с точно думи да оцениш и похвалиш другото, означава, че си човек с житейски опит и богата култура. Виното е разширение на личността, както твърди Шарл Бодлер. Следва да се добави още, че то е здравословно, което винаги е било допълнителна причина за неговата популярност и ценност. То е демократична алтернатива на ракията и дрогата.

(Ясен Бориславов, „Виното. Българска енциклопедия”)