Градът, в който живеем

Велико Търново

Средновековната българска столица Велико Търново е разположена живописно по стръмните брегове на река Янтра в най-красивите предбалкански дипли на Стара планина. Сребристата лента на реката в своята хилядолетна история е издълбала тук всред варовика приказен лабиринт, в който е израснал още по-приказен град. Красиво е положението, което заема Велико Търново със своите амфитеатрално наредени къщи, и затова с такъв възторг и с такова възхищение говорят за него всички, които са имали щастието да го видят, да му се налюбуват.

Интересна е историята на Велико Търново. Поселищен живот по тези места е имало още в праисторическо време. По-късно тук са живели траките. По всичко личи, че по време на римското владичество било поставено началото на крепостен град, който просъществувал и през византийско време. Здравата византийска крепост била разрушена при многократните нахлувания на славяните и аварите на Балканския полуостров през VI и VII век. Много вероятно е крепостта да е била възстановена след създаването на Българската държава, но в историческите документи името на Велико Търново се среща едва в края на ХII век, когато става столица на Второто българско царство.

През това време Велико Търново било типичен феодален град. Не е могло да бъде избрано по-подходящо място за изграждането му. Възвишенията Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора със своите отвесни скали, спускащи се надолу към бързотечните води на Янтра, са създавали условия за естествена защита и са отговаряли напълно на изискванията на един средновековен град. На Царевец, укрепен със система от крепостни стени, се издигали царският дворец и Патриаршията. Археологическите разкопки на Царевец разкриха в последно време основите на много постройки и системата от крепостни стени, които са се издигали на това възвишение. Ясно е вече, че тук е бил съсредоточен политическият живот. Феодалната аристокрация — болярите, са живеели на отсрещния хълм — Трапезица. Там са открити досега основите на 15 болярски църкви. Долу, покрай Янтра, в подножията на двата хълма — Царевец и Трапезица — в Асеновата махала, е живеел народът. Тук са се развивали занаятите и търговията. В тази махала са запазени и до днес няколко църкви, които имат голяма историческа и архитектурна стойност. Така например в църквата "Свети Димитър", строена от царете Петър и Асен, била обявена през 1186 г. независимостта на Втората българска държава, а църквата "Св. Четиридесет мъченици" цар Иван Асен II построил през 1230 г. в чест на победата си над византийците при Клокотница.

Велико Търново като столица на Второто българско царство било не само голям политически, но и оживен културен и стопански център. Тук се развивала и процъфтявала прочутата Търновска книжовна школа, основана от последния български патриарх Евтимий. Създадена била и се развивала самобитна българска архитектура и живопис. Велико Търново се превърнало в богато занаятчийско и търговско средище.

След като градът бил завладян през 1393 г. от турците, той изгубил свята слава и значение.

Едва приз ХVIII и особено през ХIХ век, когато във Велико Търново придошло и се заселило българско население откъм Балкана, градът се оживил. Занаятите и търговията отново процъфтели. Замогналите се занаятчии и търговци започнали да строят големи къщи, амфитеатрално разположени по стръмните брегове на Янтра. Много от тези къщи са запазени и досега в квартал Варуша и по улица "Гурко", обявени за архитектурни резервати. Всяка от тези сгради, ханове и църкви се отличава със своята оригинална архитектура от възрожденската епоха.

Населението на Велико Търново по време на турското робство стои начело в родолюбивата революционна борба на народа ни за политическо освобождение. То взема участие през 1835 г. във Велчовата завера, през 1856 г. във въстанието на Капитан дядо Никола, през 1862 г. — в Хаджиставревата буна, през 1876 г. Ї в Априлското въстание. Видните български революционери Васил Левски и Стефан Стамболов неведнъж са идвали в града.

Непосредствено след Освобождението във Велико Търново е свикано Учредително събрание, където е приета и първата българска конституция. Тук работи и първото Велико народно събрание. При все това Велико Търново не можа да заеме онова място, което подобаваше на неговото славно минало, тъй като столица на страната стана град София.

В следващите десетилетия градът се развиваше като административен и просветен център. Наред с някои стари занаяти, особено кожарството, се разви и фабрично производство.

Велико Търново ускори развитието си след Втората световна война. Старата индустрия се преустрои и разшири. Създадени бяха и нови предприятия. Важно значение днес имат хранително-вкусовата промишленост, памучната и вълнено-текстилната, дървообработващата, производството на кондензатори, телферни електродвигатели, телевизори, радиоприемници, магнетофони, касетофони и др.

Велико Търново увеличава населението си. Сега градът брои около 90 хиляди жители (през 1946 г. жителите му са били 16 200). Той се развива и като културно-просветно средище. През 1963 г. тук бе открит Висш педагогически институт, прераснал в сегашния Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".

Взеха се особени мерки за опазване на старините и за съхраняване на оригиналния архитектурен стил на града. Работи се за проучването, консервирането и реставрирането на средновековните паметници, за запазването и възобновяването на възрожденската част на града и за разрешаването на неговите цялостни архитектурно-градоустройствени проблеми. В ход е и ново строителство. Изградени са много модерни жилища и обществени сгради. През 1976 г. бе пуснат в експлоатация панорамният път през тунели под града, който изведе транзитния автомобилен поток от единствената главна улица.

В старопрестолния Търновград са издигнати паметници на създателите на Втората българска държава — царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, на св. патриарх Евтимий, на Васил Левски и на много други поборници за свободата на българския народ. Възстановяването на средновековните и възрожденските културно-исторически паметници продължава.

Велико Търново е важен туристически обект. Годишно града посещават над 600 000 души, почти половината от които са чужденци. Привлича ги своеобразният облик на старопрестолния град, археологическите паметници, възрожденската архитектура. За да се задоволят нуждите на туристите и се създадат условия за запознаването им с града, са изградени хотели, мотели и къмпинги. Гости на града посрещат туристическите комплекси на хълма Света гора и в местността Ксилифор; близо до Стамболовия мост се намират интерхотел "Велико Търново" и хотел "Етър". През последните няколко години се появиха много частни магазинчета, кафенета и ресторанти, които очакват своите посетители.

И околностите на Велико Търново са привлекателни за туристите. Недалеч оттук са историческото село Арбанаси, Преображенският, Капиновският, Килифаревският и други манастири, свързани с предосвобожденската епоха. От Велико Търново лесно може да се отиде и до други възрожденски градове в този край (Габрово, Дряново, Трявна, Елена), до Шипченския проход и до връх Столетов (Шипка), до развалините на римския град Никополис ад Иструм.

По "България. Кратка география" от Л. Динев и К. Мишев